Роберто Карлош

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Роберто Карлош
Лична информация
Роден
Роберто Карлош да Силва Роша
10 април 1973 г. (50 г.)
Ръст168 см
ПостЛяв халф-бек
Подпис
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1991 – 1993
1992
1993 – 1995
1995 – 1996
1996 – 2007
2007 – 2009
2010 – 2011
2011 – 2012
2015 – 2016
Общо:
Униао Сао Жоао
Атлетико Минейро *
Палмейрас
Интер
Реал Мадрид
Фенербахче
Коринтианс
Анжи
Делхи Дайнамос
0
3
44
30
370
65
35
25
3
575
(0)
(0)
(3)
(5)
(47)
(6)
(1)
(4)
(0)
(65)
Национален отбор²
1992 – 2006 Бразилия125(11)
Треньор
2011 – 2012
2012 – 2013
2013 – 2014
2015
2015 – 2016
Анжи (играещ-треньор)
Анжи (асистент)
Сивасспор
Акхисар Беледиеспор
Одиша
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства  и е актуална към 17 септември 2015.
2. Информацията е актуална към 30 юни 2011.
Роберто Карлош в Общомедия

Роберто да Силва Роша (на португалски: Roberto Carlos da Silva Rocha, изговаря се Роберто Карлош да Силва Руша) е бивш бразилски футболист, защитник. Карлош е част от националния отбор на Бразилия в три световни първенства, помага при достигането до финала през 1998 г. и спечелването на Световното първенство 2002. Той е един от петимата играчи, играли в над 100 мача в Шампионска лига до март 2007 г.
Запазена марка на Роберто Карлош са силните и точни преки свободни удари. Известен е още със скоростта си и добрите включвания в атака, често подемащ контраатаки. Той е на 5-о – 6-о място в света сред защитниците, отбелязали най-много голове за всички времена със 113 гола в официални срещи.
През 1997 г. Роберто Карлош печели втора награда за Футболист на годината на ФИФА. Той е посочен от Пеле като един от 125-имата най-велики живи футболисти през март 2004.

Карлош е баща на 8 деца. [1]

Роберто Карлош като играч на Фенербахче в Москва, 1.10.2007 г.

Клубна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Роберто Карлош започва професионалната си кариера в Палмейрас преди да се премести в Интер на 22-годишна възраст. През 1996 г. подписва с испанския гигант Реал Мадрид и играе 11 сезона в клуба, като става най-дълго задържалият се чужденец в отбора.

На 2 август 2005 г. Роберто Карлош получава двойно гражданство – испанско и бразилско. Това е важно за Реал Мадрид тъй като се освобождава едно място от разрешените три за играчи, които не са европейци и дава възможност да подпишат договор с Робиньо.

През сезон 2005/06 се носят слухове, че Карлош може да напусне Мадрид и да премине в клубове като Арсенал и Фенербахче.

През 2006/07 Роберто има неразбирателства с треньора Фабио Капело. Мачовете в които играе драстично намаляват, през повечето време е използван като смяна. През втория мач от 16-на финала за Шампионска лига срещу Байерн Мюнхен отнася жестока критика заради бързото изгубване на топката, довело до гол на Рой Макай, най-бързият гол в историята на турнира, който елиминира Реал Мадрид от надпреварата. На 9 март 2007 г. обявява официално решението си да не поднови договора си с Реал Мадрид.

Роберто Карлош – капитан на Анжи, 2011 г.

На 19 юни 2007 г. Роберто Карлош подписва две годишен договор с опция за още една с най-популярния турски клуб Фенербахче, a през есента на 2009 г. подписва договор с клуба от родната му страна Коринтианс. Там той играе с друг световноизвестен бразилец – Роналдо.

На 13 февруари 2011 г. подписва с Анжи Махачкала. Избран е за капитан на отбора. Гаджи Гаджиев използва Карлош като опорен халф. По време на престоя си в Русия на 2 пъти е замерен с банан от фенове. През март 2012 г. слага край на кариерата си, но остава в Анжи като треньор.[2]

Национален отбор[редактиране | редактиране на кода]

Роберто Карлош играе в 125 мача за националния отбор на Бразилия, като вкарва 11 гола в 11 мача от 1995 до 2005 г.

„Банановият изстрел“ на Роберто Карлош, 3.6.1997 г.

Заема второ място по броя на участията в отбора след Кафу със 149 мача. Той има съществен принос Бразилия да стане световен шампион през 2002 г. и вицешампион през 1998.

На 3 юни 1997 г. Роберто Карлош вкарва най-красивия гол в кариерата си: в първия мач на турнир във Франция срещу домакините (1:1) открива резултата от пряк свободен удар от 35 м с външен фалцов удар с левия крак вдясно покрай стената. Траекторията на топката е с формата на банан и е с нарастваща кривина, която е толкова голяма, че вече е била обект на множество научни изследвания. Това негово изпълнение е известно като „Бананов изстрел“. [3]

Отказва се от националния отбор след загубата от Франция с 0:1 в четвъртфинала на Световното първенство по футбол през 2006 г..

Роберто Карлос на тренировка с националния отбор на Бразилия, 1 юни 2006.

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

Клубни[редактиране | редактиране на кода]

Палмейрас

Реал Мадрид

Фенербахче

Международни[редактиране | редактиране на кода]

Роберто Карлос – играч на световния футболен отбор на бившите звезди в Техеран за благотворителен футболен мач с бившите звезди на Иран (3:0), 28.8.2015 г.

Бразилия

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. soccer.ru, архив на оригинала от 23 юли 2011, https://web.archive.org/web/20110723042311/http://soccer.ru/news/252310.shtml, посетен на 16 юли 2011 
  2. soccer.ru, архив на оригинала от 10 март 2012, https://web.archive.org/web/20120310180424/http://soccer.ru/news/287095.shtml, посетен на 9 март 2012 
  3. espn.uol.com.br/ Até hoje não sei como fiz aquele gol": há 20 anos, Roberto Carlos acertava o chute que desafiou a física, Публикувано на 3 юни 2017, 08:00 ч., Aктуализирано на 8 юни 2017, 08:15 ч.