Светът бе залян с информации за Мишел Платини, след като бе избран за президент на УЕФА на мястото на Ленарт Йохансон. За личността на Мишел се знае и много, и малко. "Топспорт" ще се опита под формата на очерк да представи любопитни факти за гениалния футболист, треньор и ръководител на най-великата игра.

Очеркът за Мишел Велики може да започне всякак. Единият вариант  изглежда така. Годината е 2000-ата. Стадионът "Де Кайп" в Ротердам. Франция е победила Италия след продължения и "златен гол" и е станала за втори път европейски шампион. С французи, които се връщаха с влак до Брюксел, се разговорихме за какво ли не. Стигнахме до Мишел Платини. Единият от тях каза: "Аз съм от Метц и смятам, че ние сме най-глупавите хора на света. През 1972 г., когато Мишел е на 17 г. и трябва да поеме пътя си в професионалния футбол, той идва първо при нас в Метц. Но от клуба, представете си, му казват, че е хилав и не виждат футболно бъдеще в него. След което баща му Алдо, бесен от този факт, го закарва в Нанси. По нататък знаете всичко, но не знаехте, че ние сме най-големите глупаци в света. Сега и това го научихте."

А когато говорим за Платини, можем да започнем и с началото на книгата "Моят живот като един мач". В предговора Платини отправя посвещение: "На всички, които ми помогнаха да вкарвам голове и да бъда такъв, какъвто съм". Началните думи в книгата започват така: "Аз "умрях" на 32 г. на 17 май 1987 г., когато Ювентус играе срещу Бреша, отбор който е на път да изпадне в Серия "Б". Това е последният шампионатен мач. Наполи и Марадона вече са първенци на Италия. Над 30 000 души са дошли на ст. "Комунале" да наблюдават как ще напусна сцената. Небето е ниско. Дъждът не спира да вали. По трибуните са разпънати плакати: "Каква тъга без теб", "Обичахме те, Мишел". В Кан Еторе Скола печели "Златната палма", в Италия "Чинечита" празнува своите 50 години. Но тук в Торино аз не участвам във филм."

Спомените на Платини, когато пристига в Юве преди 5 г. са как кара зелен "Рейндж Роувър". И са заедно със Збигнев Бониек и двете им семейства. Дори и в най-тежкия, и най-тържествения за "Старата дама" момент, двамата са пак заедно. Французинът и полякът са на финала за КЕШ между Ювентус и Ливърпул през 1985 г. на "Хейзел", където след инциденти преди мача умират 39 тифози. Единият (Збигнев) влиза в наказателното поле на "червените" и печели макар и доста спорна дузпа. Другият (Мишел) я изпълнява и донася първата Купа на европейските шампиони за Ювентус.
Не случайно Платини

свързва живота
си с Ювентус

Неговият дядо Франческо Платини  сключва брак с жена, чиято моминска фамилия е Вендел. След Първата световна война той започва работа в мините и се заселва в градчето Жьоф, което тогава има 11 000 жители. Малко по-късно Франческо купува едно кафене и го нарича "Льо кафе де спортиф"(Кафенето на спортистите). Синът им Алдо (бащата на Мишел) започва да играе в местния Жьоф. Когато малкият Мишел е на 3 г., баща му го кара да произнася имената на бразилските богове и световни шампиони от 1958-а  - Пеле, Диди, Вава, Загало.
....Реалният футболен живот на Платини започва на 2 май 1973 г. След 12 г. на същата дата, но през 1985 година България побеждава Франция в София с 2:0 и един вече велик Платини в състава.

Да се върнем обаче пак назад във времето. На тази дата 2 май 1973 г. Мишел за първи път излиза с фланелката на Нанси в дублиращия отбор. В тези срещи с тимове от съседни градчета той разбира какво е футболно съперничество. Научава се да печели, след като е губил болезнено. Става приятел с вратаря Мутие, който е наречен "Мумут", а прякорът на Платини е "Платош". Къдрокосият футболист отбелязва първите си два гола за мъжкия тим на Нанси срещу Лион в мач, завършил 4:1. "Франс Футбол" му дава четири звезди (максимумът е 5) и младият Платини е луд от радост.

При едно гостуване на Бразилия отборът на Франция е заведен да гледа как Зико, наречен белия Пеле, прави шоу след тренировки, като изпълнява 25 фаула. Понеже Платини прави същото, във Франция много хора се питат кой от кого е взаимствал. Всъщност никой от никого. По отношение на култа към Пеле трябва да се добави, че Платини обича да се подписва Пелеатини. В края на декември 1977 г. Мишел прави промяна в личния си живот. В кметството на Нанси Мишел се жени за Кристел. Животът му се разделя между семейството и футболните лагери, където Мишел играе в хотелите на джаги и скопа (италиански белот), научен от баща му Алдо.

ПлатиниНа 13 май 1978 г. Платини постига първия си голям клубен успех. На "Парк де Пренс" пред 45 998 зрители неговият Нанси бие Ница с 1:0 и печели купата на Франция. Голът в 57-ата минута е отбелязан от...самия Платини. Две години по-рано през 1976 г. Платини е признат вече за суперфутболист и в международния футбол. Това става на 9 октомври 1976 г. в София. В люта световна квалификация "петлите" правят 2:2 на ст. "Васил Левски", след като той вкарва знаменит гол от фаул, реферът Фут не му свири явна дузпа. Накрая след съдийски подарък Бонев пропуска от бялата точка да донесе победа за България.

Преминаването на Платини през 1979 г. в Сент Етиен е истинска драма. В Марсилия на върха "Нотр дам дьо Гард" хиляди поклонници палят свещи идолът на Франция да дойде на "Велодром". Действително, след като Мишел е отказал на Пари СЖ, Лион и Нант, е много близо до Марсилия. Но харизмата на Сент Етиен от загубения финал за КЕШ от 1976 в Глазгоу още държи влага. Платини отхвърля дори оферти на Байерн, Милан, Интер, Барселона и Валенсия. Когато през лятото на 1979 г. Платини пристига на "Жофроа Гишар", култовият треньор Робер Ербен заповядва: "Очаквам от Платини да рисува и фантазира на терена".

Като става въпрос за фантазия, неговият треньор в националния отбор Мишел Идалго ми описа  по следния начин победния му гол за 3:2 на полуфинала на Евро'84 срещу Португалия: "Тигана взе топката от нашето наказателно поле и после я загуби. Пак я взе и за малко да я изкара извън очертанията на полето. Тогава центрира на Платини. Мишел постъпи гениално. Не тръгна да бие веднага. Изчака двама португалски футболисти да му се хвърлят в краката. И след това я изпрати майсторски във вратата. Тигана взе решението, а Платини със своята визия и техника вкара гол".

За финала Франция - Испания 2:0 в спомените на хората ще остане голът на Платини (пак в 57-ата минута като на финала с Нанси за купата на Франция и пак на същия "Парк де Пренс"), когато от фаул прокара топката под плонжа на Арконада. На Евро'84 Мишел е безпощаден като отбелязва 9 гола в 5 мача. Това става срещу Дания (1), Белгия (3), Югославия (3), Португалия (1) и Испания (1).

Един от антологичните му голове е във вратата на Ван Брьокелен в световна квалификация за Мондиал'82 срещу Холандия. В началото на 80-те Платини е невероятен. Не случайно той досега е единственият  футболист, който печели три пъти поред "Златната топка". При това и трите пъти със страхотна преднина. 1983 - Платини 110 т., Далглиш 26 т., 1984 - Платини 128, Тигана - 57, 1985 - Платини 127, Елкер 71. На митичния мач Франция - Бразилия на Мондиал'86, където "петлите" печелят след дузпи, Платини вкарва гола в редовното време и изпуска дузпа. След загубеният полуфинал срещу Германия (0:2) е обвинен, че вече не си дава много зор със синия екип. Между 1988 и 1992 г. опитва какво е да си треньор на "петлите". Тръгва с гръм и трясък без загуба в квалификациите и претърпява фиаско на Евро'92 в Швеция.

Може би изборната му победа над шведа Йохансон е като някакъв реванш. Впоследствие е невероятен организатор на мондиала във Франция през 98-а, където "петлите" за първи път печелят титлата.

България, чийто шеф на Футболната федерация е бившият вратар Борислав Михайлов, очаква много от футболен човек като Мишел Платини. Като играч Мишел вкарва 3 гола в 4 мача срещу "лъвовете". Като човек е отлично настроен към нашата страна. Когато на летище "София" се появи висок и усмихнат човек знаем, че това е Мишел Платини.